Пристигнах в университета с главоболие и сърцебиене, но и с чувство за решимост. Залата за защита беше пълна, а членовете на комисията ме гледаха строго. Когато Стоян и Елена влязоха и се настаниха на последния ред, Стоян ми изпрати подигравателна усмивка, а Елена ме погледна с престорено съчувствие, което беше по-лошо от откритата враждебност. Чувствах се сама, напълно изложена на преценката им и на тази на академичната общност.
Започнах презентацията си, опитвайки се да игнорирам вътрешното си треперене. Гласът ми беше стабилен, а знанията ми – безупречни. Когато стигнах до частта за методологията, погледнах към Стоян и Елена. Те изглеждаха отегчени, нетърпеливи да свърши всичко, за да могат да се приберат и да продължат с подигравките си. В този момент вратата на залата тихо се отвори и влезе баща ми Димитър, държейки дебела, кафява папка.
Той седна на първия ред, точно пред Стоян и Елена, и ми кимна окуражително. Почувствах прилив на сила. Продължих с изложението си, а след това дойде ред на въпросите от комисията. Отговарях уверено, но когато един от професорите повдигна въпрос относно финансирането на моето изследване – тема, която Стоян и Елена бяха постоянно подкопавали – усетих, че моментът настъпва.
„Госпожо Петрова“, започна професорът, „има някои неясноти относно дарението, което е трябвало да подкрепи част от вашето теренно проучване. Изглежда, че средствата така и не са постъпили по сметката на университета.“
В този момент баща ми се изправи. Всички погледи се обърнаха към него, включително и на Стоян, който изглеждаше изненадан от присъствието му. Елена пък започна да става видимо нервна.
„Моля да ме извините, но бих искал да внеса някои пояснения по този въпрос“, каза баща ми, гласът му беше спокоен, но твърд. „Всъщност средствата са били преведени, но не към университета. Били са отклонени.“ Той постави кафявата папка на масата пред комисията. „Това са копия от банкови преводи и нотариално заверени документи, които доказват, че Стоян Иванов и Елена Иванова са отклонили предназначените за докторантурата на Ралица средства, използвайки фирма-фантом, регистрирана на името на госпожа Иванова.“
Залата притихна. Стоян пребледня, а Елена ахна и се опита да го дръпне надолу. Комисията започна да разглежда документите с нарастващо изумление. Баща ми продължи: „Освен това, разследването разкри, че същата фирма е правила опити за регистриране на част от научното изследване на Ралица под нейно име, с цел присвояване на авторски права. Документите за това също са вътре.“
Стоян скочи. „Това е лъжа! Това са клевети!“, извика той, но гласът му трепереше.
„Мълчи, Стоян!“, прошепна Елена с ужас, очите ѝ бяха широко отворени.
„Не, Стоян, не е лъжа“, казах аз, като се изправих на свой ред. „Разбира се, че не знаеш. Затова оставих призовката за развод на нощното ти шкафче. И документите за анулиране на брака ни поради измама и финансови злоупотреби. Всичко това ще бъде представено в съда.“
Тишина. Комисията ме гледаше с шок, но и с някакъв вид възхищение. Стоян изглеждаше като ударен от гръм, а Елена се свлече на стола, сякаш цялата ѝ сила беше изчезнала. Защитата ми приключи по начин, който никой не беше очаквал. Получих доктората си с отличие, а истинските мошеници бяха изобличени. Баща ми ме прегърна, а аз знаех, че най-накрая съм свободна.
Watch movie:
*Content is hosted on a partner site.
