Георги само махна с ръка, пренебрегвайки думите ми като последен опит за внимание. Той не знаеше, че Генерал Мария Стоянова беше прекарала последните шест месеца от живота си, събирайки доказателства срещу собствения си син. Тя беше разбрала за неговите незаконни сделки с оръжие и за начина, по който източваше държавния бюджет чрез фиктивни договори в „Стоянов Дифенс“.
След като напуснах апартамента, не отидох в хотел. Отидох директно в централното военно управление на София. Сребърният ключ не отваряше кутия с бижута. Той отваряше строго секретен сейф в подземията на министерството, до който само Мария и нейният посочен наследник имаха достъп.
Когато сейфът се отвори, вътре намерих папка с черен надпис: „За Ралица – моят истински наследник“. Вътре не бяха просто документи за собственост на отбранителна империя на стойност 300 милиона долара. Вътре бяха записите на разговорите на Георги с чужди агенти и пълното досие на финансовите му измами.
Три дни по-късно, докато Георги и Елена празнуваха годежа си в най-скъпия ресторант в столицата, аз влязох вътре. Но не бях сама. Бях придружена от военна полиция и прокурор.
Георги скочи от стола си, лицето му почервеня от ярост. „Как смееш да прекъсваш вечерята ми? Ти вече не си никой! Охрана, изхвърлете тази жена!“
„Охраната вече не работи за теб, Георги,“ казах аз със спокоен глас, който ехтеше в залата. Поставих черната папка на масата му, точно до чашата с шампанско. „Според клауза 12 от завещанието на майка ти, ти си отстранен от поста главен изпълнителен директор при установяване на морално увреждане на фирмата. А това тук е твоето досие за държавна измяна.“
Елена пребледня и се опита да скрие ръката си, на която блестеше пръстенът на Генерал Мария. „Това е лъжа! Ти си просто една озлобена бивша жена!“ писъкът ѝ прекъсна тишината в ресторанта.
„Всъщност,“ намеси се прокурорът, поставяйки белезници на масата, „Ралица Стоянова е новият мажоритарен собственик и законен представител на империята. А вие, господин Стоянов, сте арестуван за корупция и пране на пари.“
Гледах как Георги се срива. Лицето му, доскоро изпълнено с арогантност, сега беше маска на чист ужас. Той се опита да каже нещо, да се моли, но гласът му секна, когато видя, че дори неговите най-верни приятели от съседните маси извърнаха поглед.
Елена се опита да ме спре на излизане, хващайки ме за ръката. „Ами бебето? Какво ще правим сега?“
Погледнах я с ледено съчувствие. „Надявам се да го възпиташ по-добре от неговия баща. Имаш точно един час да напуснеш пентхауса, преди ключалките да бъдат сменени. Всичко в него, включително и това колие, е собственост на компанията.“
Докато го отвеждаха с белезници през главния вход на ресторанта, под светлините на камерите, които вече бяха пристигнали, аз се качих в черната лимузина, която ме чакаше отвън. Майка му беше права – честта не се купува с милиарди, тя се пази с действия. Георги беше мислил, че ме изхвърля на улицата, но всъщност само ми беше предал ключовете от своето собствено затворничество.
Днес аз не бях просто „бившата съпруга“. Бях жената, която държеше отбраната на една държава в ръцете си, и нямаше да позволя на никой друг да предаде наследството на Мария.
Watch movie:
*Content is hosted on a partner site.
